На Александър Непрестанно търся себе си и намирам се във теб... Там дълбоко във очите ти, заровила пръсти в косите ти, ухаещи на любов и топлина, виждайки през тях светлина. Във двете ти големи и силни ръце, повдигащи ме чак до синьото небе, а в усмивката ти чаровна и красива погледна ли, спирам да бъда сива. Със шегите и забавленията големи, успяваш да ме избавиш от всички мои проблеми. В замяна на сърцето ти добро мога да обещая само едно - да го обичам и ценя, поне докато дишам, на тази земя! Автор: Мирела Темелкова Снимка: Людмил Георгиев