Шепа думи

     Миг по-късно отново бяхме застинали в тишината си. Може би и двамата бяхме потънали в мислите си, но въпреки това чувството от неловкото мълчание на двама души се усещаше някак чуждо за нас. Бяхме заедно и същевременно всеки сам със себе си, чувствайки се уютно в присъствието на другия. В следващия момент просто осъзнах, че съм започнала да размишлявам на глас, взирайки се в хоризонта:      – Синьо-зелена красива безкрайност…      С периферния си поглед видях, че той се обърна към мен и ме попита:      – Морето или очите?      Замълчах за кратко, след което отвърнах, поглеждайки го:      – Уви! И в двете можеш да се удавиш, Андрей…      – Знаеш ли, Мила, първото нещо, което забелязах в теб, бяха синьо-зелените ти очи. Веднага ги свързах с морето. Имат същата дълбочина, с плуващи безброй мечти, някак по детски – промълви, взирайки се в мен.      След думите му от...

Още отеква гласът му в съзнанието ми и по-специално как ме наричаше – "Мише"... Всъщност, като се замисля, повечето ми близки ме наричат така. Била съм се родила прекалено мъничка (не че сега нещо се е променило, но това е друга тема 🙂) и съм приличала на мишле. "Пръстетата ти бяха като кибритени клечици", казваше ми той и се усмихваше по най-благия начин. Бях единствената му внучка, и то кръстена на него. Представете си колко специално място съм заела в сърцето му от мига, в който ме е взел на ръце... Мога откровено да кажа, че той беше човекът, с когото прекарвах най-много време в детството си. Помагаше ми в училище и всъщност на него дължа голяма част от изградения си характер и самодисциплината, която притежавам днес. Помня как писахме едно стихче заедно. Бях на около 7-8 години по онова време и вероятно това са били първите тихи стъпки към това, което съм сега. Доскоро даже се сещахме за тази наша творба и се смеехме. Беше си нашата лична гордост, макар и изгу...

Дълго мислих дали да изкажа своята гледна точка като автор на книгата “Между науката и любовта” по случай няколкото отрицателни мнения, които получих, както и крайно негативното ревю на една дама в Youtube, с което заявява, че "тази книга не си заслужава да се чете". В това, разбира се, няма нищо лошо – всеки има право да изрази мнение. Не искам да бъда разбрана погрешно, защото лично за мен всеки един отзив е важен, бил той позитивен или не, а за негативните вярвам, че винаги трябва да са форма на градивна критика и затова взех решение да уточня някои неща тук... Първо, не очаквам книгата да се хареса от всички и това е напълно нормално. Повече бих се притеснила, ако получавах само похвали. Второ, в тези редове няма да говоря за сюжета на книгата, тъй като литературата е изкуство, а изкуството е абстрактно за всеки един от нас и всъщност това му е най-хубавото качество. Знам, че всеки ще почувства героите и отношенията между тях, спрямо собствения си житейски опит. Тук по-ск...

Обич, Разруха, Тишина. Гняв, Тъга, Самота. Страх, Вина, Тъмнина. Проблясък, Лъч, Светлина. Ръка, Прошка, Доброта. Сърце, Усмивка, Красота. Обич, Вярност,  Любовта! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  ATC Comm Photo *Книгата можете да поръчате  тук

Започнах новата година “начисто”, така както бях написала в едно мое старо стихотворение, което така и не се класира за стихосбирката “Шепа думи” (но пък знае ли човек, може би в някоя от следващите книги би присъствало...) Между другото, винаги съм възприемала месец януари като едно малко ново начало за мен самата. Но тази година месецът е по-специален. Имах огромната нужда да поспра всякаква дейност за известно време, да си взема необходимата почивка от всичко и всички, за да премисля много неща от живота си и да ги пренаредя. И най-важното – да забавя темпото! Защото през изминалата година покрай издаването на “Между науката и любовта” усетих колко съм се претоварила психически, а след това всичко се отрази и на физиката ми (знам, че сега е модерно да се говори за така нареченото “прегаряне”, но това не го пиша, за да съм “модерна” или да се оплаквам колко ми е трудно и тежко, а просто да покажа една малко скрита страна от това да “движиш” всичко сам). Много хора в обкръжението ми ...