Шепа думи

Още отеква гласът му в съзнанието ми и по-специално как ме наричаше – "Мише"... Всъщност, като се замисля, повечето ми близки ме наричат така. Била съм се родила прекалено мъничка (не че сега нещо се е променило, но това е друга тема 🙂) и съм приличала на мишле. "Пръстетата ти бяха като кибритени клечици", казваше ми той и се усмихваше по най-благия начин. Бях единствената му внучка, и то кръстена на него. Представете си колко специално място съм заела в сърцето му от мига, в който ме е взел на ръце... Мога откровено да кажа, че той беше човекът, с когото прекарвах най-много време в детството си. Помагаше ми в училище и всъщност на него дължа голяма част от изградения си характер и самодисциплината, която притежавам днес. Помня как писахме едно стихче заедно. Бях на около 7-8 години по онова време и вероятно това са били първите тихи стъпки към това, което съм сега. Доскоро даже се сещахме за тази наша творба и се смеехме. Беше си нашата лична гордост, макар и изгу...

Дълго мислих дали да изкажа своята гледна точка като автор на книгата “Между науката и любовта” по случай няколкото отрицателни мнения, които получих, както и крайно негативното ревю на една дама в Youtube, с което заявява, че "тази книга не си заслужава да се чете". В това, разбира се, няма нищо лошо – всеки има право да изрази мнение. Не искам да бъда разбрана погрешно, защото лично за мен всеки един отзив е важен, бил той позитивен или не, а за негативните вярвам, че винаги трябва да са форма на градивна критика и затова взех решение да уточня някои неща тук... Първо, не очаквам книгата да се хареса от всички и това е напълно нормално. Повече бих се притеснила, ако получавах само похвали. Второ, в тези редове няма да говоря за сюжета на книгата, тъй като литературата е изкуство, а изкуството е абстрактно за всеки един от нас и всъщност това му е най-хубавото качество. Знам, че всеки ще почувства героите и отношенията между тях, спрямо собствения си житейски опит. Тук по-ск...

Обич, Разруха, Тишина. Гняв, Тъга, Самота. Страх, Вина, Тъмнина. Проблясък, Лъч, Светлина. Ръка, Прошка, Доброта. Сърце, Усмивка, Красота. Обич, Вярност,  Любовта! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  ATC Comm Photo *Книгата можете да поръчате  тук

Започнах новата година “начисто”, така както бях написала в едно мое старо стихотворение, което така и не се класира за стихосбирката “Шепа думи” (но пък знае ли човек, може би в някоя от следващите книги би присъствало...) Между другото, винаги съм възприемала месец януари като едно малко ново начало за мен самата. Но тази година месецът е по-специален. Имах огромната нужда да поспра всякаква дейност за известно време, да си взема необходимата почивка от всичко и всички, за да премисля много неща от живота си и да ги пренаредя. И най-важното – да забавя темпото! Защото през изминалата година покрай издаването на “Между науката и любовта” усетих колко съм се претоварила психически, а след това всичко се отрази и на физиката ми (знам, че сега е модерно да се говори за така нареченото “прегаряне”, но това не го пиша, за да съм “модерна” или да се оплаквам колко ми е трудно и тежко, а просто да покажа една малко скрита страна от това да “движиш” всичко сам). Много хора в обкръжението ми ...

     По обяд вече бяхме излезли на разходка към един от хълмовете на Пловдив, от който се откриваше прекрасна гледка към града.      Двамата с Андрей вървяхме, хванати за ръце, и отново водехме един от онези разговори, чрез които сякаш сливахме умовете и душите си едновременно.      Внезапно обаче той ми зададе въпрос, който наистина не очаквах, тъй като те бяха присъщи за мен, а не за него:      – Мила, според теб какво би се случило след сто години?      Замълчах за кратко, мислейки над думите му, след което се усмихнах и отговорих с доза надежда в гласа си:      – Може би отново ще се срещнем, Андрей. Но какви ли ще бъдем тогава?      – Преродени, но все така влюбени един в друг – отвърна мигновено той.      – Знаеш ли, че хората се прераждат минимум петдесет години след своята смърт. Но разбира се, не е научно доказано, не знам доколко би било истина това.  ...

/На теб/ Обичай себе си! Обичай своята уникалност! Бъди различен, не превръщай се в баналност! Бъди като вятъра - пъргав и немирен, живей живота си - неуморен и безспирен! Бъди като слънцето, греещо за всички, топлейки земята и малките птички! Бъди като звездите, даващи надежда, сбъдвайки мечтите, с лекотата на копнежа! Бъди като морето - искрено и чисто, следвайки небето, като мъничко мънисто! Бъди като Луната - светла и магична, но никога като простотата - скучна и безлична! Бъди като тревата - зелена и свежа, за любовта в красотата, и към нея - стремежа! Бъди като планината - силен и всемирен, на върха на светлината - издигнат и безгрижен! Обичай себе си! Обичай своята уникалност! Бъди различен, превърни се във гениалност! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате  тук

    След дългата разходка се спряхме на пристанището и седнахме на една отдалечена пейка срещу залеза.     Денят вече отиваше към своя край, а тъгата в мен, породена от сбогуването с морето, се надигаше все по-силно. Аз, разбира се, се опитвах да я прикрия и да не показвам слабост пред Андрей, съсредоточавайки вниманието си върху красотата на слънцето. В този момент то вече приличаше на голяма огнена топка и усещах как нежно галеше кожата ми с последните си топли лъчи. Исках да остана в този миг по-дълго. Андрей се обърна към мен и забеляза с каква наслада гледам залеза, след което внезапно изрече:     – Ще продължаваме да гоним слънцето, нали?     Блажено затворих очи, въздъхнах и казах:     – Знаеш ли, че не търся само него. Искам да намеря и спокойствието вътре в себе си.     – Именно то може да ти помогне да откриеш правилния път към спокойствието си. Погледни лъчите му и виж жълтия оттенък, който придава на природата, и к...

Той изпълва сърцето ми с изкуство, вдъхновено от изящното му чувство - от душата му чиста и красива, и понякога като дете игрива! Въздейства ми без думи и без песен, но винаги знае начина лесен. Защото, в себе си, има магия една и тя нарича се - обич към Луна! Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате с подарък "Книжно предизвикателство" от  тук

     Измежду няколкото изпити чаши вино и дузината разговори по между ни навън вече беше навлязъл и хладният морски бриз. От време на време потрепервах и Андрей ме поглеждаше.      – Студено ли ти е? – попита ме той.      – Как разбра? – отвърнах с въпрос.      – Предположих отново – каза с усмивка.      – Шестото чувство? – попитах иронично. – Не! – размахах показалеца си в отрицание. – Този път искам доводи! – продължих.      – Добре, ще ти кажа теорията, до която достигнах – отговори и той иронично. – Слушам с най-голям интерес! – отвърнах.      – Просто е. Топлият въздух се изкачва нагоре, студеният остава долу, а ти си мъничка…      За миг замлъкнах, а след това казах нахакано, като се учудих на собствените си думи:      – Ами стопли ме тогава!      Андрей се придърпа към мен и ме прегърна.      – Така добре ли е? – по...