Научих, че не трябва да отлагаме нищо за утре, след една седмица, месец или година. Научих го по трудния начин и не без взетите жертви. Не сме вечни и това, може би е най-голямото наказание, за отлагащите хора като мен. Все си мислим, че има време, има време за всичко, обръщаме се и виждаме, че точно това време се е изплъзнало, от шепата ни като пясък, без дори да усетим и по-големите камъчета от него. Всичко е преходно и рано или късно просто изчезва… Затова сподел я йте, усмихвайте, говорете, обичайте, целувайте, прегръщайте, но нека да е днес! Насладете се на момента днес, защото утре може да е късно и човекът отсреща, вече да го няма. Както е казал Булгаков: "Човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен!" Автор: Мирела Темелкова Снимка: Nico Frey