Шепа думи

Той играе роля, като на сцена от театър, и по своя воля я изпълнява като вятър. Идва незабележимо на трибуната голяма, но остава незабравимо в чувствената гама. След шоуто му цветно, ме изправя на крака, а той покланя се кокетно и размахва радостно ръка. Със усмивката лукава, вперил поглед в мен, а в очите ми жарава и цялата във негов плен. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Rob Laughter

Преди няколко дни изпратих година, която ме дари с болка. Година, в която за първи път през живота си, усетих истинската сила на самотата. Година, която ми даде, но повече ми и взе. Година, която промени целия ми вътрешен свят и нагласата за заобикалящия го външен. Годината с най-много надежди, сълзи и загуби. Година, която ме научи да ценя всеки миг, всеки човек, всяко действие и постъпка. Всяка помощ, подадена ръка и мисъл. Година, която ме свърза с близки хора, дори и в недостатъчно добри обстоятелства. Година, в която си обещах много и изпълних много. Годината, в която положих основите на себе си! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Markus Winkler