Веднъж си обещахме пред света, да погледнем в море от красота. Да се обичаме все така небрежно, да си говорим и по малко нежно. Да се гледаме влюбено в очите, да четем си и във тях мечтите. Да не спира силата на любовта, дори това да граничи с лудостта. Да вплетем големите си две ръце, да изваем и мъничкото ни сърце, с чиста, топла и красива душа и в погледа му да грее звезда. Автор: Мирела Темелкова Снимка: Ihsan Adityawarman