Шепа думи

През тези месеци на карантина, открих и преоткрих много любими занимания, и разбира се едното от тях е готвенето, не че не готвя през останалото време, но сега реших да експериментирам с няколко нови рецепти. Александър, както всеки мъж, обича да похапва и мисля, че доста добре му се отразяват експериментите в кухнята. Първата рецепта, която си спомням, че направих, беше бисквитена торта с маскарпоне . Никога до сега не бях готвила с това сирене, а толкова много обичам всякакъв вид сирена.... Та ето я и рецептата за този десерт: 2 пакета бисквити "Закуска" (бели и кафяви) 500 гр. Маскарпоне (може и по-малка разфасовка, понеже остана доста след това) Сладкарска сметана за разбиване Шоколад Пудра захар - на вкус 1 ч. ч. прясно мляко 3 пакетчета "Нескафе" Украса - по избор (аз сложих натрошени бисквити "Орео") Сметаната се разбива с миксер, след това се добавя сиренето и пудрата захар и отново се разбива. Настъргва се шоколадът и се добавя към с...

    Беше ранна пролет. Дърветата тъкмо бяха започнали да цъфтят, а птичките да огласят с чуруликането си. Слънцето грееше и започваше да стопля земята, след така тежката и студена зима. Хората се радваха на топлото време и излизаха все по-често. Едни се разхождаха сред природата на чист въздух, други да се видят с приятели на по кафе, трети отиваха до Мола, за да си купят по някоя нова дрешка за идващите горещи дни,... който каквото го вълнуваше. Само аз и той стояхме сами на спирката и чакахме автобус номер 5. Миг по-късно пристигна и се шмугнахме и двамата вътре. Намерих празно място и седнах, той също седна - срещу мен. Погледнах го и видях тъга в очите му. Веднага се запитах:" Каква ли е историята на този човек?", "Защо беше толкова тъжен в този хубав и слънчев ден?" "Нали всичко се съживява през пролетта, та дори и ние". Нямах отговор на въпросите си. Отместих погледа си към прозореца на автобуса и се загледах в красотата на града. Ст...

Родени в равнината, тя гледаше морето, той - планината. *** -Синьо-зелена красива безкрайност... -Морето или очите? -Уви, и в двете можеш да се удавиш. *** Морето... чувство на болка  от една неизживяна любов. *** Никакво ми е и на мен, да спазвам дистанция от теб. *** Приятно ми е да се връщам там... в онова чувство на безчувствие. *** Ако ти трябвам, в моя свят съм. Само почукай  и ще ти отворя. *** Завъртях стрелката назад, спечелих си време със теб. *** Като погледна пръстена,  се сещам за теб.  Като се сетя за теб, си мисля за нас. *** Радикалност... в събота бяхме скарани, на следващата - сгодени. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Adrian Stadelmann

Събудих се днес към 8:00 часа, ден 18-ти от наложената карантина, заради COVID - 19, незнайно колко време ще продължи това чудо. Навън отново беше мрачно и студено, както и предните дни. Пролетта... и тя не искаше да идва, а така копнеех за малко слънце и топлина. Градът беше пуст, както никога досега. Тук - там минаваше по някоя кола и човек с маска, вероятно отиващ до кварталното магазинче. Александър все още спеше. Полежах, погледах го и започнах да си мисля какво да правя в поредния мрачен и скучен ден. Малко по-късно мислите ми бяха прекъснати от алармата на телефона му, която го подсещаше, че трябва да става за работа. Работа не каква да е, а работа от вкъщи. Отвори очи, погледна ме, аз го поздравих с "Добро утро!", а той с изненада откри, че съм будна преди него. Стана и се запъти към "работното си място", което в така "големия" ни апартамент се намираше на масата в кухнята. Останах сама в стаята и реших да стана от леглото, и да седна на ...