Шепа думи

Прелитащи памучета, през март, сега на първа пролет. Сърца затоплени, от любов, в нощта на първа пролет. Комини пушещи, над къщи, в света на първа пролет. Играещи деца, в снега,  и пак е първа пролет. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Alena Koval

Срещнах съдбата си днес и погледнах към нея с интерес. Зачудих се на тази среща една, в ден изпълнен с гъста мъгла, не от времето лошо навън, а от чувствата закътани вдън, на сърцето ми крехко и чупливо, невидяло нищо добро и красиво. Разочаровано от хората зли, крещящо за повече добрини. Но съдбата проговори ми честно и разказа приказката ми уместно, че подложила ме на изпитание, граничещо с ужасно наказание. Трябвало да науча уроците си трудни, за да погледна, на света, с очите чудни. Да се науча на мъничко търпение и голяма доза смирение. Слушах и гледах към нея в захлас, и остави ме, без дума и глас. Стоеше безмълвно пред мене и тя, и най-накрая, промълвих "Благодаря"! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Racool_studio

Аз подлагам очи, очите ми - горчиви, за твоите погледи, погледите ти - игриви. Аз подлагам ръце, ръцете ми - малки, за твоето сърце, сърцето ти - голямо. Аз подлагам душа, душата ми - черна, за твоята светлина, светлината ти - безмерна. Аз подлагам тяло, тялото ми - безчувствено, за твоята любов, любовта ти - чувствена. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  ShiftGraphiX

          Отворих очи сутринта, така натежали, дали от изпитите чаши вино снощи, или от недоспиването, не знам. Слънцето се прокрадваше измежду ресните на пердето и огряваше цялата стая. Обърнах се на другата страна и видях нещо да ме гледа. Изтръпнах! „Какво си ти? И какво правиш до леглото ми?” – помислих си, като продължих да се взирам в него и то в мен. Надигнах се леко и го попитах на глас същите въпроси, а то ми отговори с много сприхав и налудничав тон:                – А-аз съм Музата ти, нали знаеш, а-а-а, как се казва, твоето вдъхновение?!           Отворих очи още по-учудено и започнах да го оглеждам това същество от глава до пети. Разтърках си очите, като помислих, че още сънувам. „Не! Не сънувам!” – казах си. Попитах го още веднъж въпроса, на когото така и не ми отговори по-рано:                – И какво правиш до леглото...