През тези четиридесет дни ми беше изключително трудно да напиша каквото и да било. Единственото, което исках е да мълча и да плача...тихо. Не можех да викам, да блъскам, да чупя. А ти ме познаваш много добре и знаеш, че ги умея тези неща. Днес нищо не се е променило, освен това че те сънувах снощи. Беше жива и си говорехме както преди. Имахме от онези дълги разговори, които само ние двете ги можехме, в които не разговарях с родител, а с най-добър приятел, на когото мога да кажа и най-съкровената си тайна. Но знам, че ти знаеш вече за този сън и знам, че не е било само сън, а наистина дойде при мен, за да споделим още един миг заедно. След като се събудих бях объркана...от реалността, от себе си, от самотата. Отново се почувствах като в първия ден, когато те изгубих...като че ли нещо или някой те изтръгна от мен внезапно и адски болезнено. Но знам, че ти дойде, за да ми покажеш, че си добре там. Надявам се! Силно се надявам, да си на по-добро място. Знам също и че си станала ангел, това...