През тези четиридесет дни ми беше изключително трудно да напиша каквото и да било. Единственото, което исках е да мълча и да плача...тихо. Не можех да викам, да блъскам, да чупя. А ти ме познаваш много добре и знаеш, че ги умея тези неща.
Днес нищо не се е променило, освен това че те сънувах снощи. Беше жива и си говорехме както преди. Имахме от онези дълги разговори, които само ние двете ги можехме, в които не разговарях с родител, а с най-добър приятел, на когото мога да кажа и най-съкровената си тайна. Но знам, че ти знаеш вече за този сън и знам, че не е било само сън, а наистина дойде при мен, за да споделим още един миг заедно.
След като се събудих бях объркана...от реалността, от себе си, от самотата. Отново се почувствах като в първия ден, когато те изгубих...като че ли нещо или някой те изтръгна от мен внезапно и адски болезнено. Но знам, че ти дойде, за да ми покажеш, че си добре там. Надявам се! Силно се надявам, да си на по-добро място. Знам също и че си станала ангел, това ми го каза един специален човек за мен, с когото си се срещнала първо. Винаги съм знаела, че си ангел, не само за мен, но и за много хора и животинки, на които неотлъчно помагаше в този живот.
Аз имам толкова много неща да ти разказвам, за тези четиридесет дни, в които вече те няма и знаеш ли, че улавям мисълта си да тече първо към теб, когато нещо се случи. Иска ми се веднага да ти звънна и да ти го кажа. След което отново осъзнавам болезнената реалност. Все пак ще продължавам да ти споделям всичко около мен, въпреки че няма как да те чуя.
Нещо, което мога да ти обещая, е че ще се грижа за тате, както съм сигурна, че и той за мен. Обещавам ти също, че ще стана по-добрата версия на себе си, защото ти ми беше пример, за това как човек трябва да се бори с всички трудности, които му се изправят на пътя. И всичко, за което с теб сме си говорили ще стане. Обещавам!
Коментари
Публикуване на коментар