Стоя на терасата в този прекрасен слънчев, но леко ветровит ден и попадам на мислите си, онези мисли за живота, любовта, мечтите, щастието и всичко останало, което ни заобикаля. Поглеждам към отсрещния блок и виждам една баба да полива цветята си, едни и същи цветя всяка година. Пролетта ги изкарва на терасата, а есента ги прибира в дома си на топло - този еднообразен въртящ се кръг, неспиращ кръг! Премествам се на долния етаж - младата съседка, която всеки ден си чисти терасата, по няколко пъти дори, а тя една тъжна и намръщена ми хвърля погледи, сякаш иска да ми каже нещо, но не го прави. Потиснат монотонен живот... На последния етаж пък почти винаги е празно, навярно хората живеят на друго място и идват, от време на време, само по празници. На едни и същи празници. Прехвърлям погледа си на улицата, където виждам друга баба да разхожда кучето си, всеки ден по два пъти, по едно и също време. Изморена грохнала баба с малко възрастно кученце вървят един до друг в синхрон, сяк...