Започнах новата година “начисто”, така както бях написала в едно мое старо стихотворение, което така и не се класира за стихосбирката “Шепа думи” (но пък знае ли човек, може би в някоя от следващите книги би присъствало...) Между другото, винаги съм възприемала месец януари като едно малко ново начало за мен самата. Но тази година месецът е по-специален. Имах огромната нужда да поспра всякаква дейност за известно време, да си взема необходимата почивка от всичко и всички, за да премисля много неща от живота си и да ги пренаредя. И най-важното – да забавя темпото! Защото през изминалата година покрай издаването на “Между науката и любовта” усетих колко съм се претоварила психически, а след това всичко се отрази и на физиката ми (знам, че сега е модерно да се говори за така нареченото “прегаряне”, но това не го пиша, за да съм “модерна” или да се оплаквам колко ми е трудно и тежко, а просто да покажа една малко скрита страна от това да “движиш” всичко сам). Много хора в обкръжението ми ...