.png)
Между другото, винаги съм възприемала месец януари като едно малко ново начало за мен самата. Но тази година месецът е по-специален. Имах огромната нужда да поспра всякаква дейност за известно време, да си взема необходимата почивка от всичко и всички, за да премисля много неща от живота си и да ги пренаредя. И най-важното – да забавя темпото! Защото през изминалата година покрай издаването на “Между науката и любовта” усетих колко съм се претоварила психически, а след това всичко се отрази и на физиката ми (знам, че сега е модерно да се говори за така нареченото “прегаряне”, но това не го пиша, за да съм “модерна” или да се оплаквам колко ми е трудно и тежко, а просто да покажа една малко скрита страна от това да “движиш” всичко сам).
Много хора в обкръжението ми не разбират всъщност какво точно правя. Чувала съм думи от рода на: “Е, пишеш си някакви книжки там, какво толкова трудно има?” И в този момент аз просто не знам какво да кажа, защото е истина – да, пиша си “някакви книжки”, но зад цялото това създаване на въпросната “книжка” стои адски много труд и време във всяка една сфера (друг е въпросът, че не всичко свършва само до създаването на “книжката”...). Факт е, че който не е минал по този път, няма как да го разбере, и не съдя никого.
Вероятно, като човек индивидуалист, никога не съм била водена от стандарти, норми, моди и всичко останало, и изборът е бил изцяло мой да започна това по този начин и то сама. Така го почувствах в онзи момент, така го и направих. Може би заради това част от обкръжението ми не разбира това, което правя и това, което съм като личност. Защото всичко, което мисля и създавам, идва на първо място от сърцето ми и не съжалявам за което… Но въпреки всичките трудности, неразбирания от околните и прочие, ежедневно осъзнавам, че това, с което се занимавам, е най-голямата ми страст, която ме движи през живота, и когато я открих, всичко придоби смисъл и разхвърляните парченца в мен се сглобиха наново. Впрочем не мога да си представя утре да се събудя, и докато съм още в леглото, да не мисля за следващата си идея, нова книга или нещо, което обмислям да създам. Също така трудно мога и да опиша чувството на свобода, която ми дава дейността ми. Това чувство, в което можеш да послушаш себе си, да вникнеш в идеите си, да следваш вътрешния си глас неотлъчно, защото той знае къде да те отведе и всъщност, колкото и клиширано да звучи, този глас винаги се оказва шепотът на сърцето ни. А оттам идва и свободата, независимостта и това да правиш всичко, както го почувстваш.
През тази година се надявам да успея да приложа уроците, които научих от изминалата – да имам повече търпение, да балансирам отново всичко в живота си и да забавя темпото, най-вече вътре в себе си, но разбира се, без да изневерявам на своята максима: “Така го чувствам, така го искам, така го и правя!”
(Вероятно това е едно от най-личните и неподправени неща, които съм споделяла, но вярвам, че все до някого трябва да достигне...)
А на всички вас, които ме подкрепяте и четете нещата, които пиша тук, както и книгите ми, казвам едно огромно БЛАГОДАРЯ!
Винаги има смисъл, щом вас ви има!
Автор: Мирела Темелкова
Коментари
Публикуване на коментар