Шепа думи

/В памет на мама/ Две шепи прах, стоящи в скута ми. Две шепи, затворени във урна, а до вчера беше сред нас, ти - усмихната и бурна! Ти - красива и добра, озаряваща със своя светлина, но и днес оставаш си сега,  моята ми майчица една! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  GoranH

През тези четиридесет дни ми беше изключително трудно да напиша каквото и да било. Единственото, което исках е да мълча и да плача...тихо. Не можех да викам, да блъскам, да чупя. А ти ме познаваш много добре и знаеш, че ги умея тези неща. Днес нищо не се е променило, освен това че те сънувах снощи. Беше жива и си говорехме както преди. Имахме от онези дълги разговори, които само ние двете ги можехме, в които не разговарях с родител, а с най-добър приятел, на когото мога да кажа и най-съкровената си тайна. Но знам, че ти знаеш вече за този сън и знам, че не е било само сън, а наистина дойде при мен, за да споделим още един миг заедно. След като се събудих бях объркана...от реалността, от себе си, от самотата. Отново се почувствах като в първия ден, когато те изгубих...като че ли нещо или някой те изтръгна от мен внезапно и адски болезнено. Но знам, че ти дойде, за да ми покажеш, че си добре там. Надявам се! Силно се надявам, да си на по-добро място. Знам също и че си станала ангел, това...

Ти си ангел, дошъл в точния момент, закрилящ света пред мен. Ти си пътеводната звезда, показваща ми яснота. Ти си щастие, обляно в неземна светлина, носещо крила на доброта. Ти си приказка, сътворена от двама във нощта, и от красива сбъдната мечта. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  aitoff

Есен през август в моето сърце, лято без давност под моите криле. Капките дъжд върху земя от светове, приказна ръж и дъга от цветове. Облаци прах в непокорно небе, детският смях и в красотата - море! Есен през август в моето сърце, топлина в душата и по моите ръце. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Pixabay

Уж вървя по улици познати, а губя се, и пак смело напред стъпвам и крача. Стигам до мястото обичайно, но то струва ми се тайно. Търся те сред хорските души, но липсата ти в мен крещи. Озъртам се напред-назад и мисля, че изгубила съм се, не в този град! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Airton Morassi

Подшушнах на някого за нас, за нашето място, нашите планове, мечти. А той взе ги, в своите шепи, дори. Открадна ги безсрамно, без капчица жал, и мисли си, че ще ни хвърли от своята кал. От сърцето му черно и вредно, от ума му омагьосан и зъл, но всичко е тъй безмерно. И да! За любовта и смеха, чувството е безрезервно. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Oleg Magni

        Научих, че не трябва да отлагаме нищо за утре, след една седмица, месец или година. Научих го по трудния начин и не без взетите жертви. Не сме вечни и това, може би е най-голямото наказание, за отлагащите хора като мен. Все си мислим, че има време, има време за всичко, обръщаме се и виждаме, че точно това време се е изплъзнало, от шепата ни като пясък, без дори да усетим и по-големите камъчета от него.           Всичко е преходно и рано или късно просто изчезва…      Затова сподел я йте, усмихвайте, говорете, обичайте, целувайте, прегръщайте, но нека да е днес! Насладете се на момента днес, защото утре може да е късно и човекът отсреща, вече да го няма.       Както е казал Булгаков: "Човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен!" Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Nico Frey  

Щастие през месец май, с дни изпълнени в безкрай. Топло слънчево дете, играещо в пясъка с ръце. Влюбените птици пляскат със криле, а в сърцето ми стои едно момче. Седнала на пейката сама, очаквайки срещата ни без вина. И ето появява се, той пред мен, влюбен, красив и пленен. Поглежда във очите ми сини, а аз усмихвам се на неговите - сиви. Двама с него отново стоим пред света и нека пак, да тържествува любовта! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Snapwire

Първият пролетен дъжд се изсипа изведнъж. Намокри земята и поля тревата. Цветята напои със сладост, а на дърветата придаде младост, птиците се скриха по домовете, разперили безгрижно крилете. Природата отново се оживи, под облаците дъждовни и сиви, а в сърцето на земята грее слънце, защото там, заражда се едно зрънце. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Pixabay

Прелитащи памучета, през март, сега на първа пролет. Сърца затоплени, от любов, в нощта на първа пролет. Комини пушещи, над къщи, в света на първа пролет. Играещи деца, в снега,  и пак е първа пролет. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Alena Koval

Срещнах съдбата си днес и погледнах към нея с интерес. Зачудих се на тази среща една, в ден изпълнен с гъста мъгла, не от времето лошо навън, а от чувствата закътани вдън, на сърцето ми крехко и чупливо, невидяло нищо добро и красиво. Разочаровано от хората зли, крещящо за повече добрини. Но съдбата проговори ми честно и разказа приказката ми уместно, че подложила ме на изпитание, граничещо с ужасно наказание. Трябвало да науча уроците си трудни, за да погледна, на света, с очите чудни. Да се науча на мъничко търпение и голяма доза смирение. Слушах и гледах към нея в захлас, и остави ме, без дума и глас. Стоеше безмълвно пред мене и тя, и най-накрая, промълвих "Благодаря"! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Racool_studio

Аз подлагам очи, очите ми - горчиви, за твоите погледи, погледите ти - игриви. Аз подлагам ръце, ръцете ми - малки, за твоето сърце, сърцето ти - голямо. Аз подлагам душа, душата ми - черна, за твоята светлина, светлината ти - безмерна. Аз подлагам тяло, тялото ми - безчувствено, за твоята любов, любовта ти - чувствена. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  ShiftGraphiX

          Отворих очи сутринта, така натежали, дали от изпитите чаши вино снощи, или от недоспиването, не знам. Слънцето се прокрадваше измежду ресните на пердето и огряваше цялата стая. Обърнах се на другата страна и видях нещо да ме гледа. Изтръпнах! „Какво си ти? И какво правиш до леглото ми?” – помислих си, като продължих да се взирам в него и то в мен. Надигнах се леко и го попитах на глас същите въпроси, а то ми отговори с много сприхав и налудничав тон:                – А-аз съм Музата ти, нали знаеш, а-а-а, как се казва, твоето вдъхновение?!           Отворих очи още по-учудено и започнах да го оглеждам това същество от глава до пети. Разтърках си очите, като помислих, че още сънувам. „Не! Не сънувам!” – казах си. Попитах го още веднъж въпроса, на когото така и не ми отговори по-рано:                – И какво правиш до леглото...

                                   На Александър Непрестанно търся себе си и намирам се във теб... Там дълбоко във очите ти, заровила пръсти в косите ти, ухаещи на любов и топлина, виждайки през тях светлина. Във двете ти големи и силни ръце, повдигащи ме чак до синьото небе, а в усмивката ти чаровна и красива погледна ли, спирам да бъда сива. Със шегите и забавленията големи, успяваш да ме избавиш от всички мои проблеми. В замяна на сърцето ти добро мога да обещая само едно - да го обичам и ценя, поне докато дишам, на тази земя! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Людмил Георгиев

Аз съм от онзи вид жени, които наричаш "безинтересни". Не се интересувам от новия тренд, нито от корекции, направени по мен. С маркови парцалки не ми е пълен гардероба, нито пък кула от обувки имам в коридора, да карам последен модел кола, също никога не ми е било мечта. Вместо всичко това, харесвам малко по-различни неща: стара музика, дебела книга и хубав филм, с нотка на силен дървесен парфюм. А поезията, ако може да е с рима, като от едно време, и стойност да има. Любовта за двама да е вечност и във света да има повече човечност. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Gabby K

                                              На Димо  Едно невидимо дете остана тук и разказа своята приказка една. Подари ни цялото небе, побирайки го в двете си ръце. После пък нарисува ни песен, не с четка и боя, а със душа и така отлетя в своя сън в съня, там далече, някъде във вечността.                                        Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Angeleses

Огънят в камината гори, а навън снегът вали. Памучни снежинки танцуват в небето и аз чувствам се като детето, което някога сгушваше се в мама, на топло, там до сърцето ѝ голямо, с гореща чаша чай, и приказки със нея до безкрай. Автор: Мирела Темелкова

Обичам чувството от новата година, така, някак да започна начисто. Да премахна всичко старо и лошо,  и да отворя вратите за доброто. Светлината да влезе в душата и сърцето ми, а усмивката отново да грее на лицето ми. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Olya Kobruseva