Шепа думи

Бяла приказка е навън, щом отворих очи от сън! И видях снежинка малка, да стои на прозореца жалка. Без приятел, без другар, носеща ми чуден дар. Поканих я да влезе у дома, да я стопля и да не бъде сама. А тя започна да се топи и да ме гледа със жални очи, че носила ми нещичко едно - приятелското си сърце добро! Разплаках се за приятелчето ми малко и стореното от мен - тъй жалко! Аз исках да му помогна сега и да не бъде само във снега. Но били сме от светове различни и времена разни климатични. Добротата ни събрала - неоспоримо, а приятелството ни било неосъществимо! Из "Шепа думи" * /С душа на дете/ Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Jill Wellington *Ако желаете да си закупите книгата, с намаление до края на месец ноември, може да я поръчате  тук

И двете се сблъскахме с най-големите си страхове. Нейният най-голям беше да си отиде от рак, а  моят - дя я изгубя, без значение как... Животът  ѝ догаряше като последната искра на запалено огънче. Гледах изморения ѝ  поглед и безсилното отслабнало тяло. Отиваше си, а аз не исках да го повярвам. Отричах го пред себе си, пред нея, пред всички, въпреки че виждах страха в очите й. Тя знаеше какво следва, но не искаше да го показва, не искаше също и да ме тревожи. Помня, че някога ми казваше: "Не ме обичай толкова много, защото ако се случи нещо с мен ще тъгуваш силно", а аз просто ѝ  отвръщах: "Не говори глупости". Оказа се права и този път. Винаги е била права, дори когато е била грешна ,  в очите на другите, дълбоко в сърцето си съм знаела, че не е така, макар и понякога да не съм ѝ  го казвала. Сега съжалявам. Иска ми се да ми прости за всичко, с което някога съм я наранила, защото знам, че е имало и такива моменти.  И двете бяхме като два остри камъка...