щом отворих очи от сън!
И видях снежинка малка,
да стои на прозореца жалка.
Без приятел, без другар,
носеща ми чуден дар.
Поканих я да влезе у дома,
да я стопля и да не бъде сама.
А тя започна да се топи
и да ме гледа със жални очи,
че носила ми нещичко едно -
приятелското си сърце добро!
Разплаках се за приятелчето ми малко
и стореното от мен - тъй жалко!
Аз исках да му помогна сега
и да не бъде само във снега.
Но били сме от светове различни
и времена разни климатични.
Добротата ни събрала - неоспоримо,
а приятелството ни било неосъществимо!
И видях снежинка малка,
да стои на прозореца жалка.
Без приятел, без другар,
носеща ми чуден дар.
Поканих я да влезе у дома,
да я стопля и да не бъде сама.
А тя започна да се топи
и да ме гледа със жални очи,
че носила ми нещичко едно -
приятелското си сърце добро!
Разплаках се за приятелчето ми малко
и стореното от мен - тъй жалко!
Аз исках да му помогна сега
и да не бъде само във снега.
Но били сме от светове различни
и времена разни климатични.
Добротата ни събрала - неоспоримо,
а приятелството ни било неосъществимо!
Из "Шепа думи" *
/С душа на дете/
Автор: Мирела Темелкова
Снимка: Jill Wellington
*Ако желаете да си закупите книгата, с намаление до края на месец ноември, може да я поръчате тук

Коментари
Публикуване на коментар