Ухаеш на море и любов...

    Измежду няколкото изпити чаши вино и дузината разговори по между ни навън вече беше навлязъл и хладният морски бриз. От време на време потрепервах и Андрей ме поглеждаше.
    – Студено ли ти е? – попита ме той.
    – Как разбра? – отвърнах с въпрос.
    – Предположих отново – каза с усмивка.
    – Шестото чувство? – попитах иронично. – Не! – размахах показалеца си в отрицание. – Този път искам доводи! – продължих.
    – Добре, ще ти кажа теорията, до която достигнах – отговори и той иронично.
– Слушам с най-голям интерес! – отвърнах.
    – Просто е. Топлият въздух се изкачва нагоре, студеният остава долу, а ти си мъничка…
    За миг замлъкнах, а след това казах нахакано, като се учудих на собствените си думи:
    – Ами стопли ме тогава!
    Андрей се придърпа към мен и ме прегърна.
    – Така добре ли е? – попита.
    – Идеално е – отговорих и се отпуснах в ръцете му.
    В този момент той докосна шията ми и усетих вдишването му, а след това промълви:
    – Ухаеш на море и любов.
    Настръхнах, но този път не беше от хладната вечер. Обърнах се към него и го целунах. Изведнъж усетих, че с всяка следваща секунда физическото привличане между нас ставаше все по-силно и аз вече нищо не можех да направя, освен да му се отдам...

    Из "Между науката и любовта"

    Автор: Мирела Темелкова