Може би е крайно време да се представя. Аз съм Мирела Темелкова, автор на стихосбирката „Шепа думи”, както и собственик на едноименното издателство. Обикновено не съм от хората, които обичат да говорят за себе си в прав текст. По-скоро се изразявам и описвам личността си, заедно с чувствата и емоциите вътре в мен, по малко по-различен начин - чрез поезия. Но тъй като много от вас не ме познават лично, реших, че е редно да се представя така.
Тук няма да говоря, както повечето автори на книги, какво съм завършила, колко престижни награди имам, също така спечелени конкурси по литература и т.н., а ще разкажа накратко как започна приключението, за мен, наречено „Шепа думи”...
Писането и книгите винаги са били част от живота ми, макар и да не съм го осъзнавала. Първият ми допир е бил на прощъпулника ми. Хванала съм книга, разбира се, какво друго?
Следващият по-осъзнат момент, който вече помня, е когато бях седемгодишна и си пожелах за Коледа дневник. Тогава бях първи клас и все още не бяхме научили цялата азбука. Мама и тате ми казаха, че ще ми го подарят, но е хубаво да изчакам момента, в който ще науча буквите, за да мога да пиша красиво в него. (До ден днешен не смятам, че пиша красиво.) Дойде Коледа и на сутринта с нетърпение погледнах под елхата. Там ме чакаше той - първият ми дневник, в който можех да пиша всичко, каквото ми дойде наум. Помня, че беше розов и във формата на сърце. (Розовият цвят и нотките на любов очевидно са присъствали и тогава в света на писането ми). Разбира се не изчаках дълго и започнах да пиша всеки ден. Описвах деня си, мислите си, тайните си, всичко! Дори бях започнала да пиша и текстове на песни - безуспешно. Това продължи няколко години. След това имах момент на пауза. Станах тийнейджър и тези неща не ме вълнуваха вече.
И така до заветната 2018 г. Помня, че пътувах във влака и в този период отново преживявах някаква драма. Наблюдавах природата, от прозореца, и внезапно изрекох мисълта си на глас. Извадих си телефона и я записах. Беше кратко изречение в две рими. (Сега то стои на основната страница на сайта, на „Шепа думи”).
В продължение на няколко години си записвах мислите и чувствата в кратки изречения. Споделях ги в социалните мрежи, като не цитирах името си под тях и по никакъв начин не показвах, че са мои.
Дойде 2020 г. и по време на пандемията се изолирах от всички и всичко ненужно около мен. Това беше най-доброто решение, което някога съм взимала. Останах сама със себе си и мислите си. Една сутрин се събудих с идеята, че ми се пише отново, но не само кратки изречения. Имах нужда да изкарам от себе си много, трупало се с години. И така поставих началото на блога, който кръстих „Писаници”. В него пишех всичко, каквото ми дойдеше наум. Започнах да го споделям в социалните мрежи. Виждах, че имаше четимост, а и не се криех. По това време също написах и първите творби, които вече са в книгата.
В един момент реших, че името „Писаници” звучи някак посредствено. Тогава ми дойде идеята за „Шепа думи”. Звучеше ми като нещо мъничко, а аз не се отличавам с голям ръст. Пасваше ми идеално.
В продължение на една година пишех всеки ден. Не можех да спра. Имах чувството, че бях събрала толкова много емоции в себе си, че вече нямаше място за нови. Трябваше да ги „излея“ някъде. (А какво по-хубаво място от лист хартия.)
През това време бяха започнали да се случват някои тежки събития в живота ми. Писането ми беше единственото спасение. И като за награда, затова че устоях толкова време пишейки, защото аз винаги съм била от хората, които са непостоянни в нещо, с което се захванат, реших, че мога да си сбъдна една мечта - да издам своя собствена книга. (Като тук няма да разказвам за етапите, през които преминах за издаването ѝ, и т.н., защото може да стане много отегчително.)
И така, една година по-късно, точно тази мечта се сбъдна.
А днес вече знам, че писането и книгите винаги са били част от живота ми и знам, че винаги ще продължават да бъдат, каквото и да ми коства това...
Благодаря на всички, които стигахте до тук и опознахте една малка частичка от мен. Останалото може да прочетете в стихосбирката „Шепа думи”.
Коментари
Публикуване на коментар