Шепа думи

Той е вулкан от емоции, който залива всяка част от ума ми, от сърцето ми, от душата ми… Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Clive Kim

Камината у дома гори и сгушени сме аз и ти, с любовта ни голяма, топлим душите си двама. Над горещите ни чаши чай, парата извива се във танц, и преплита се любовно тя, като че ли е игра, а любовта възнася се нагоре и така докосва нашите сърца. Автор: Мирела Темелкова

Ще дойде моментът, в който ще си отворите очите, и ще трябва или да се промените, или да се разделите. *** За мен любовта е нещо лично, ако и при теб не е така, мисля, че ще е по-добре да сме поединично. *** В миналото между нас имаше приятелство. Уви, сега превърна се в предателство. *** Видяхме се, ти не ми обърна внимание, явно над теб бях изгубила своето влияние. *** Тя не била вече онзи мечтател, а се превърнала в частица от изгубения си приятел. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Andrew Wilus

        В един есенен, но слънчев ден през ноември, лежало проснато на земята пожълтяло листо. То се чувствало самотно, въпреки заобикалящите го събратя. Виждало как забързани хората минават покрай него и никой не се навеждал да го вземе, да му се порадва, или да го занесе вкъщи, и да го сложи в някоя дебела книга, за да го съхрани и да остане във вечността. Чудило се какво им става на всички тези хора, нима не виждали красотата на есента, жълтеникавата светлина, която се засилвала от последните топли лъчи на слънцето, и безоблачното небе. Лутало се сред въпросите си и не можело да стигне до отговорите им. Не след дълго листото видяло, че се приближава мъж, на средна възраст, към него. За миг затаило дъх, и обнадеждено се усмихнало, че може би, все пак, има останала душа в хората. Мъжът спрял до него, вперил поглед към синьото небе, преплитащо се с лъчите светлина, затворил очи и се усмихнал, след това забил поглед в земята, където падналите листа, от дърветат...

Накъде да поема не знам, дали да тръгна безгрижно натам, или да се върна обратно без срам. На житейски кръстопът стоя пак. Раздвоена съм като железопътен влак, незнаещ коя релса да хване, за да стигне до правилната гара. Но тогава, появява се и светофара, давайки му точния знак, водейки го през късния мрак. Намира, той отново, верния път, а аз ще последвам ли неговия пример скъп? Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Pixabay

Обичам вкуса на кафе... Помня като дете, когато мама си го приготвяше, и отиваше да си вземе цигара. Аз тайно грабвах една какаова бисквитка и я потапях в забранената напитка. Така всеки път, открадвах си частичка кафе. Сега вече пораснала, продължавам да потапям каковата бисквитка, но вече в моята напитка. А през това време,  крада си детски спомен с усмивка. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Людмил Георгиев

Октомври е. Аз още стоя, по боси крака, и мечтая за лято... Онова неизживяно лято, в което не успях да те срещна. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Levent Simsek

Към любовта ми,  още ли си устремен или вече забрави за мен? Помня, как говореше ми нежно и градеше планове, гледайки в небето звездно. Аз стоях до теб, със сърце лудо биещо в гърдите, и поглеждах те влюбено в очите. Но съдбата раздели ни внезапно и остави ни в отношения неясни. А сега, питам се аз, дали и двамата сме още нещастни? Автор: Мирела Темелкова Снимка:  freestocks.org

С дъх на есен идваш ти и аз поглеждам в твоите очи. В тях откривам себе си пак, дори и във този късен мрак. Листа жълтеят, студът навлиза бавно, а ние със теб, преоткриваме се явно. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Людмил Георгиев

Преди няколко години, аз ти се доверих, но мисля, че жестоко, излъгах се и сгреших. Днес научих се, да бъда малко по-мнителна, да отсявам приятели и да ги слагам под въпросителна. Да страдам и плача, аз вече се страхувам, не бих позволила, на никого, отново да робувам. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Pixabay.com

Ти имаш звезда, а аз Луна. Заедно сме цяла вселена една. *** Гледам го и не мога, да му се наситя... Тяло на мъж, с душа на дете. *** Когато към теб погледна, в мисли се изгубвам,  и наново се влюбвам. *** Такъв е той... даряващ ме, с най-топлите си прегръдки, отпиващ, от любовта ми, на големи глътки. *** Колкото повече се приближавам към него, толкова, по-силно усещам пеперудите в стомаха си. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  V CT

Различна съм. Своеволна, свободна, непокорна. Нерационална, неразбрана, осъдена. Боря се със всичко, бунтувам се срещу всичко. Не мога да крача със стадото днешно. Ако ти вървиш по посока на вятъра, аз ходя срещу него. Ако ти харесваш нормалното, аз обичам странното. Ако ти предпочиташ филмите, аз избирам книгите. Ако любовта за теб е една нощ, за мен е цял живот.  Ако искаш ме приеми, ако не искаш - недей.  Такава съм. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Markus Spiske

Плаче ми се. Толкова ми се плаче, че искам да извикам като малко дете. Да изкрещя и да излея болката си чрез сълзи, ей така, скрита от света. А след това да няма и спомен от рана. Да сложа отново усмивката на лицето си и да хвана пак живота в ръцете си. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Snapwire

Ти си влюбен в мен,  разбрах го аз, един ден. Погледнах те в очите, а те споделиха ти мечтите.  "Нека бъдем двама,  хайде, повярвай в моята любов голяма." Казваха ми те любовно,  но щяха ли да ме обичат, тъй безусловно? Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Olympia Kouliou

Мечтая за този ден, така необикновен.  У дома да се завърнем и пак да се прегърнем. Променени, уморени, с надежда изпълнени, едва.  Да успеем, да върнем  пропуснатото време на мига. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Daria Shevtsova

Ако аз и ти бяхме литературно произведение, щяхме да сме недописан увод. А може би... Ако аз и ти бяхме литературно произведение, щяхме да сме (още) недописан увод. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  George Hodan

Осъзнаваш ли, че мина половин година, а ние с теб стоим тук двамина. Крием се от света умело, но дали това е смело? А любовта ни е толкова голяма, че за страха място няма.  Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Daria Shevtsova

Аз съм детето на морето, затова то влива се в сърцето. *** Той е толкова голям, a побирам душата му в шепата си. *** Сърцето ми се лута между Изтока и Запада, a мозъкът упорито не ще да мръдне от средата. *** Виж облаците сиви. Кажи, не са ли красиви? Носят тъгата на небето, и капят като сълзи по лицето. *** Чак сърце... За него, не! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Public Domain Pictures

Там съм...  и стоя на алеята,  обърната към него.  И го гледам,  усещайки полъха на вятъра,  ароматът и любовта му. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Ashley Williams

Пътува ми се някъде на изток, а може и на запад. Само аз и ти. Да стоим на гарата, с раници на гърба и с билети в ръка. Аз да ти се усмихвам, а ти да ме гледаш. Да дойде влакът и да потеглим. Да видим море, небе, слънце, луна, а може и планина. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Porapak Apichodilok

През тези месеци на карантина, открих и преоткрих много любими занимания, и разбира се едното от тях е готвенето, не че не готвя през останалото време, но сега реших да експериментирам с няколко нови рецепти. Александър, както всеки мъж, обича да похапва и мисля, че доста добре му се отразяват експериментите в кухнята. Първата рецепта, която си спомням, че направих, беше бисквитена торта с маскарпоне . Никога до сега не бях готвила с това сирене, а толкова много обичам всякакъв вид сирена.... Та ето я и рецептата за този десерт: 2 пакета бисквити "Закуска" (бели и кафяви) 500 гр. Маскарпоне (може и по-малка разфасовка, понеже остана доста след това) Сладкарска сметана за разбиване Шоколад Пудра захар - на вкус 1 ч. ч. прясно мляко 3 пакетчета "Нескафе" Украса - по избор (аз сложих натрошени бисквити "Орео") Сметаната се разбива с миксер, след това се добавя сиренето и пудрата захар и отново се разбива. Настъргва се шоколадът и се добавя към с...

    Беше ранна пролет. Дърветата тъкмо бяха започнали да цъфтят, а птичките да огласят с чуруликането си. Слънцето грееше и започваше да стопля земята, след така тежката и студена зима. Хората се радваха на топлото време и излизаха все по-често. Едни се разхождаха сред природата на чист въздух, други да се видят с приятели на по кафе, трети отиваха до Мола, за да си купят по някоя нова дрешка за идващите горещи дни,... който каквото го вълнуваше. Само аз и той стояхме сами на спирката и чакахме автобус номер 5. Миг по-късно пристигна и се шмугнахме и двамата вътре. Намерих празно място и седнах, той също седна - срещу мен. Погледнах го и видях тъга в очите му. Веднага се запитах:" Каква ли е историята на този човек?", "Защо беше толкова тъжен в този хубав и слънчев ден?" "Нали всичко се съживява през пролетта, та дори и ние". Нямах отговор на въпросите си. Отместих погледа си към прозореца на автобуса и се загледах в красотата на града. Ст...

Родени в равнината, тя гледаше морето, той - планината. *** -Синьо-зелена красива безкрайност... -Морето или очите? -Уви, и в двете можеш да се удавиш. *** Морето... чувство на болка  от една неизживяна любов. *** Никакво ми е и на мен, да спазвам дистанция от теб. *** Приятно ми е да се връщам там... в онова чувство на безчувствие. *** Ако ти трябвам, в моя свят съм. Само почукай  и ще ти отворя. *** Завъртях стрелката назад, спечелих си време със теб. *** Като погледна пръстена,  се сещам за теб.  Като се сетя за теб, си мисля за нас. *** Радикалност... в събота бяхме скарани, на следващата - сгодени. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Adrian Stadelmann

Събудих се днес към 8:00 часа, ден 18-ти от наложената карантина, заради COVID - 19, незнайно колко време ще продължи това чудо. Навън отново беше мрачно и студено, както и предните дни. Пролетта... и тя не искаше да идва, а така копнеех за малко слънце и топлина. Градът беше пуст, както никога досега. Тук - там минаваше по някоя кола и човек с маска, вероятно отиващ до кварталното магазинче. Александър все още спеше. Полежах, погледах го и започнах да си мисля какво да правя в поредния мрачен и скучен ден. Малко по-късно мислите ми бяха прекъснати от алармата на телефона му, която го подсещаше, че трябва да става за работа. Работа не каква да е, а работа от вкъщи. Отвори очи, погледна ме, аз го поздравих с "Добро утро!", а той с изненада откри, че съм будна преди него. Стана и се запъти към "работното си място", което в така "големия" ни апартамент се намираше на масата в кухнята. Останах сама в стаята и реших да стана от леглото, и да седна на ...