Пропускане към основното съдържание

Плач


Плаче ми се.
Толкова ми се плаче,
че искам да извикам като малко дете.
Да изкрещя и да излея болката си чрез сълзи,
ей така, скрита от света.
А след това да няма и спомен от рана.
Да сложа отново усмивката на лицето си
и да хвана пак живота в ръцете си.

Автор: Мирела Темелкова
Снимка: Snapwire


Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Свобода = Любов

Не подрязвай крилата мои и остави ме да летя безгрижно! Не отваряй раните си свои, и да съберем сърцата ближно! Без ревностните ни отрови да възродим надежда скрита. Без страх, лъжи или окови да скрепим една любов разбита! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Julian Hochgesang *Книгата можете да поръчате  тук
Публикуване на коментар
Прочетете още

Нали? А дали?

Ще спре да вали! Нали? А дали? Питам и не отговаряш ти. Ще дойде светлина! Слънцето ще ни избави от тъмнина! Нали? А дали? Ще покорим ли нашите мечти? Ще се срещнем за миг дори! Нали? А дали? Или отново ще останем сами? Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Urban Vintage *Книгата можете да поръчате  тук
Публикуване на коментар
Прочетете още

Малкото момиче

Аз съм малкото момиче с големите амбиции, което ти така обичаш. С мечтите в сърцето и мислите за морето, вперило поглед в небето. С книгите в ръка и начумерена уста, носейки чупливата коса. С искрата в очите и понякога сълзите, поглеждайки към звездите. С голямата любов и характера суров,  пишейки този надслов. Из "Шепа думи"* Автор:  Мирела Темелкова Снимка:  Avi Richards *Книгата можете да я откриете, до края на август на промоционална цена, в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки  тук
Публикуване на коментар
Прочетете още

Ти си цяла вселена

    Малко по-късно вече се бяхме прибрали в къщата. От нощната лампа се прокрадваше приглушена жълтеникава светлина. Андрей ме гледаше и изучаваше всеки сантиметър от тялото ми. В миг се усмихна и каза:     – Знаеш ли, Мила, ти си цяла вселена.     – Защо? – попитах.      – Имаш толкова много бенки по себе си, а те приличат на звезди – отвърна.      – Аз никога не съм ги харесвала, Андрей. Мисля, че ако ги нямаше, щях да бъда по-привлекателна – казах срамежливо.     – За мен са нещо много специално. Бих целунал всяка една поотделно и за всяка една от тях бих си намислил желание, отново асоциирайки ги със звездите.     – А коя е любимата ти? – продължих.     – Тази на дясната ти буза, която заема ролята на луната в твоя малък космос – посочи я той, след което я целуна.     – Разкажи ми още – промълвих.     – Имаш си и слънце, чиито лъчи се прокрадват...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Три думи

Аз, Ти - Увлечение. Път, Море - Приключение. Плаж, Любов - Уединение. Поглед, Дума - Обяснение. Сърце, Ръце -  Отношение! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Yoann Boyer *Книгата можете да я откриете в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки  тук
1 коментар
Прочетете още

С чувство на изкуство

Светът има нужда от изкуство, онова с красивото чувство - като река без бент да се лее или като птица в небе да се рее! Да топли човешките сърца, да вдъхва и по мъничко мечта. Да разпалва надеждата голяма и всеки да върви по двама. А светът лош и суров, може би ще стане по-готов, за малко повече човещина и огромна доза добрина! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Rakicevic Nenad *Книгата можете да поръчате  тук
Публикуване на коментар
Прочетете още

Ухаеш на море и любов...

     Измежду няколкото изпити чаши вино и дузината разговори по между ни навън вече беше навлязъл и хладният морски бриз. От време на време потрепервах и Андрей ме поглеждаше.      – Студено ли ти е? – попита ме той.      – Как разбра? – отвърнах с въпрос.      – Предположих отново – каза с усмивка.      – Шестото чувство? – попитах иронично. – Не! – размахах показалеца си в отрицание. – Този път искам доводи! – продължих.      – Добре, ще ти кажа теорията, до която достигнах – отговори и той иронично. – Слушам с най-голям интерес! – отвърнах.      – Просто е. Топлият въздух се изкачва нагоре, студеният остава долу, а ти си мъничка…      За миг замлъкнах, а след това казах нахакано, като се учудих на собствените си думи:      – Ами стопли ме тогава!      Андрей се придърпа към мен и ме прегърна.      – Така добре ли е? – по...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Той

Той изпълва сърцето ми с изкуство, вдъхновено от изящното му чувство - от душата му чиста и красива, и понякога като дете игрива! Въздейства ми без думи и без песен, но винаги знае начина лесен. Защото, в себе си, има магия една и тя нарича се - обич към Луна! Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате с подарък "Книжно предизвикателство" от  тук
Публикуване на коментар
Прочетете още

Сърцето

Немирно сърцето ми тупти, дали от кафето или от момчето, развълнувано крещи. Блъска, лудува неуморно, има нещо вътре – безспорно! Дали това не е любовта, или пък сбъдната мечта? За въпроса ми, кого да попитам - не зная,  но сякаш чувствам се като във рая! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате  тук
Публикуване на коментар
Прочетете още

Хвърковатото събрание

Стоя в мрак и тъмнина, взирайки се в далечната планина. Пред очите ми минават птици, устремени към медните, дълги жици. Навярно събрание се готви там, от гарвани и врани знам - да обсъждат нещо важно имат те: че веднъж видели едно дете, да стои само́ в мрак и тъмнина, взирайки се, там в далечната планина. Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Brett Sayles *Ако желаете да си закупите книгата, можете да я поръчате  тук
Публикуване на коментар
Прочетете още