На кръстопът

Накъде да поема не знам,
дали да тръгна безгрижно натам,
или да се върна обратно без срам.
На житейски кръстопът стоя пак.
Раздвоена съм като железопътен влак,
незнаещ коя релса да хване,
за да стигне до правилната гара.
Но тогава, появява се и светофара,
давайки му точния знак,
водейки го през късния мрак.
Намира, той отново, верния път,
а аз ще последвам ли неговия пример скъп?

Автор: Мирела Темелкова

Снимка: Pixabay

Коментари

Свобода = Любов

Не подрязвай крилата мои и остави ме да летя безгрижно! Не отваряй раните си свои, и да съберем сърцата ближно! Без ревностните ни отрови да възродим надежда скрита. Без страх, лъжи или окови да скрепим една любов разбита! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Julian Hochgesang *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Нали? А дали?

Ще спре да вали! Нали? А дали? Питам и не отговаряш ти. Ще дойде светлина! Слънцето ще ни избави от тъмнина! Нали? А дали? Ще покорим ли нашите мечти? Ще се срещнем за миг дори! Нали? А дали? Или отново ще останем сами? Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Urban Vintage *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Малкото момиче

Аз съм малкото момиче с големите амбиции, което ти така обичаш. С мечтите в сърцето и мислите за морето, вперило поглед в небето. С книгите в ръка и начумерена уста, носейки чупливата коса. С искрата в очите и понякога сълзите, поглеждайки към звездите. С голямата любов и характера суров, пишейки този надслов. Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Avi Richards *Книгата можете да я откриете, до края на август на промоционална цена, в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки тук

Прочетете още

Ти си цяла вселена

Малко по-късно вече се бяхме прибрали в къщата. От нощната лампа се прокрадваше приглушена жълтеникава светлина. Андрей ме гледаше и изучаваше всеки сантиметър от тялото ми. В миг се усмихна и каза: – Знаеш ли, Мила, ти си цяла вселена. – Защо? – попитах. – Имаш толкова много бенки по себе си, а те приличат на звезди – отвърна. – Аз никога не съм ги харесвала, Андрей. Мисля, че ако ги нямаше, щях да бъда по-привлекателна – казах срамежливо. – За мен са нещо много специално. Бих целунал всяка една поотделно и за всяка една от тях бих си намислил желание, отново асоциирайки ги със звездите. – А коя е любимата ти? – продължих. – Тази на дясната ти буза, която заема ролята на луната в твоя малък космос – посочи я той, след което я целуна. – Разкажи ми още – промълвих. – Имаш си и слънце, чиито лъчи се прокрадват...

Прочетете още

Три думи

Аз, Ти - Увлечение. Път, Море - Приключение. Плаж, Любов - Уединение. Поглед, Дума - Обяснение. Сърце, Ръце - Отношение! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Yoann Boyer *Книгата можете да я откриете в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки тук

Прочетете още

С чувство на изкуство

Светът има нужда от изкуство, онова с красивото чувство - като река без бент да се лее или като птица в небе да се рее! Да топли човешките сърца, да вдъхва и по мъничко мечта. Да разпалва надеждата голяма и всеки да върви по двама. А светът лош и суров, може би ще стане по-готов, за малко повече човещина и огромна доза добрина! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Rakicevic Nenad *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Ухаеш на море и любов...

Измежду няколкото изпити чаши вино и дузината разговори по между ни навън вече беше навлязъл и хладният морски бриз. От време на време потрепервах и Андрей ме поглеждаше. – Студено ли ти е? – попита ме той. – Как разбра? – отвърнах с въпрос. – Предположих отново – каза с усмивка. – Шестото чувство? – попитах иронично. – Не! – размахах показалеца си в отрицание. – Този път искам доводи! – продължих. – Добре, ще ти кажа теорията, до която достигнах – отговори и той иронично. – Слушам с най-голям интерес! – отвърнах. – Просто е. Топлият въздух се изкачва нагоре, студеният остава долу, а ти си мъничка… За миг замлъкнах, а след това казах нахакано, като се учудих на собствените си думи: – Ами стопли ме тогава! Андрей се придърпа към мен и ме прегърна. – Така добре ли е? – по...

Прочетете още

Той

Той изпълва сърцето ми с изкуство, вдъхновено от изящното му чувство - от душата му чиста и красива, и понякога като дете игрива! Въздейства ми без думи и без песен, но винаги знае начина лесен. Защото, в себе си, има магия една и тя нарича се - обич към Луна! Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате с подарък "Книжно предизвикателство" от тук

Прочетете още

Сърцето

Немирно сърцето ми тупти, дали от кафето или от момчето, развълнувано крещи. Блъска, лудува неуморно, има нещо вътре – безспорно! Дали това не е любовта, или пък сбъдната мечта? За въпроса ми, кого да попитам - не зная, но сякаш чувствам се като във рая! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Хвърковатото събрание

Стоя в мрак и тъмнина, взирайки се в далечната планина. Пред очите ми минават птици, устремени към медните, дълги жици. Навярно събрание се готви там, от гарвани и врани знам - да обсъждат нещо важно имат те: че веднъж видели едно дете, да стои само́ в мрак и тъмнина, взирайки се, там в далечната планина. Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Brett Sayles *Ако желаете да си закупите книгата, можете да я поръчате тук

Прочетете още

Шепа думи

Търсене в този блог