Шепа думи

Още отеква гласът му в съзнанието ми и по-специално как ме наричаше – "Мише"... Всъщност, като се замисля, повечето ми близки ме наричат така. Била съм се родила прекалено мъничка (не че сега нещо се е променило, но това е друга тема 🙂) и съм приличала на мишле. "Пръстетата ти бяха като кибритени клечици", казваше ми той и се усмихваше по най-благия начин. Бях единствената му внучка, и то кръстена на него. Представете си колко специално място съм заела в сърцето му от мига, в който ме е взел на ръце... Мога откровено да кажа, че той беше човекът, с когото прекарвах най-много време в детството си. Помагаше ми в училище и всъщност на него дължа голяма част от изградения си характер и самодисциплината, която притежавам днес. Помня как писахме едно стихче заедно. Бях на около 7-8 години по онова време и вероятно това са били първите тихи стъпки към това, което съм сега. Доскоро даже се сещахме за тази наша творба и се смеехме. Беше си нашата лична гордост, макар и изгу...

Дълго мислих дали да изкажа своята гледна точка като автор на книгата “Между науката и любовта” по случай няколкото отрицателни мнения, които получих, както и крайно негативното ревю на една дама в Youtube, с което заявява, че "тази книга не си заслужава да се чете". В това, разбира се, няма нищо лошо – всеки има право да изрази мнение. Не искам да бъда разбрана погрешно, защото лично за мен всеки един отзив е важен, бил той позитивен или не, а за негативните вярвам, че винаги трябва да са форма на градивна критика и затова взех решение да уточня някои неща тук... Първо, не очаквам книгата да се хареса от всички и това е напълно нормално. Повече бих се притеснила, ако получавах само похвали. Второ, в тези редове няма да говоря за сюжета на книгата, тъй като литературата е изкуство, а изкуството е абстрактно за всеки един от нас и всъщност това му е най-хубавото качество. Знам, че всеки ще почувства героите и отношенията между тях, спрямо собствения си житейски опит. Тук по-ск...