Пропускане към основното съдържание

Дълго мислих дали да изкажа своята гледна точка...


Дълго мислих дали да изкажа своята гледна точка като автор на книгата “Между науката и любовта” по случай няколкото отрицателни мнения, които получих, както и крайно негативното ревю на една дама в Youtube, с което заявява, че "тази книга не си заслужава да се чете". В това, разбира се, няма нищо лошо – всеки има право да изрази мнение. Не искам да бъда разбрана погрешно, защото лично за мен всеки един отзив е важен, бил той позитивен или не, а за негативните вярвам, че винаги трябва да са форма на градивна критика и затова взех решение да уточня някои неща тук...

Първо, не очаквам книгата да се хареса от всички и това е напълно нормално. Повече бих се притеснила, ако получавах само похвали.

Второ, в тези редове няма да говоря за сюжета на книгата, тъй като литературата е изкуство, а изкуството е абстрактно за всеки един от нас и всъщност това му е най-хубавото качество. Знам, че всеки ще почувства героите и отношенията между тях, спрямо собствения си житейски опит.

Тук по-скоро искам да засегна темата за очакванията на някои от вас относно обема на книгата и дълбочината на нейното развитие. В отзивите и ревюто видях явно недоволство от това, че е твърде кратка – "Само 100 страници?!", както и още по-голямо недоволство от "повърхностното и бързо" развитие в нея...

Тази книга не е роман! Тя е повест и това изрично е упоменато в сайта на издателство "Шепа думи", както и в онлайн книжарницата на "Озон". Обемът на книгата също е посочен там.

А за тези от вас, които все още не са запознати какво представлява жанрът оставям дефиниция (все пак човек се учи, докато е жив, нали?):
"Повестта е епически вид, който по обем и сложност на сюжета заема средно място между разказа и романа. За разлика от разказа, тя проследява по-широк кръг от събития, но героите и сюжетните линии са по-ограничени и еднопланови в сравнение с мащабен роман."

В този ред на мисли, ако четете само романи, то тази книга със сигурност не е вашата литература и вероятно няма смисъл да си губите времето с нея. Също така знам какво се чете масово в момента... Не, тя не е от тези книги, които са "вайръл" в TikTok, BookTok и т.н., няма и да бъде. Целта ми никога не е била такава. Но ако все пак сте от хората, които харесват различен тип литература, има вероятност да ви допадне...

И един малък съвет от мен: когато купувате книга, първо се запознайте с характеристиките ѝ, за да не останете разочаровани накрая.

За финал искам да кажа, че пиша всичко това, защото вярвам, че клиентът винаги трябва да е удовлетворен, в каквато и сфера да е, и затова всеки трябва да има реални очаквания какво закупува.

– Мирела Темелкова

Коментари

Популярни публикации от този блог

Свобода = Любов

Не подрязвай крилата мои и остави ме да летя безгрижно! Не отваряй раните си свои, и да съберем сърцата ближно! Без ревностните ни отрови да възродим надежда скрита. Без страх, лъжи или окови да скрепим една любов разбита! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Julian Hochgesang *Книгата можете да поръчате  тук

Нали? А дали?

Ще спре да вали! Нали? А дали? Питам и не отговаряш ти. Ще дойде светлина! Слънцето ще ни избави от тъмнина! Нали? А дали? Ще покорим ли нашите мечти? Ще се срещнем за миг дори! Нали? А дали? Или отново ще останем сами? Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Urban Vintage *Книгата можете да поръчате  тук

Малкото момиче

Аз съм малкото момиче с големите амбиции, което ти така обичаш. С мечтите в сърцето и мислите за морето, вперило поглед в небето. С книгите в ръка и начумерена уста, носейки чупливата коса. С искрата в очите и понякога сълзите, поглеждайки към звездите. С голямата любов и характера суров,  пишейки този надслов. Из "Шепа думи"* Автор:  Мирела Темелкова Снимка:  Avi Richards *Книгата можете да я откриете, до края на август на промоционална цена, в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки  тук

Ти си цяла вселена

    Малко по-късно вече се бяхме прибрали в къщата. От нощната лампа се прокрадваше приглушена жълтеникава светлина. Андрей ме гледаше и изучаваше всеки сантиметър от тялото ми. В миг се усмихна и каза:     – Знаеш ли, Мила, ти си цяла вселена.     – Защо? – попитах.      – Имаш толкова много бенки по себе си, а те приличат на звезди – отвърна.      – Аз никога не съм ги харесвала, Андрей. Мисля, че ако ги нямаше, щях да бъда по-привлекателна – казах срамежливо.     – За мен са нещо много специално. Бих целунал всяка една поотделно и за всяка една от тях бих си намислил желание, отново асоциирайки ги със звездите.     – А коя е любимата ти? – продължих.     – Тази на дясната ти буза, която заема ролята на луната в твоя малък космос – посочи я той, след което я целуна.     – Разкажи ми още – промълвих.     – Имаш си и слънце, чиито лъчи се прокрадват...

Три думи

Аз, Ти - Увлечение. Път, Море - Приключение. Плаж, Любов - Уединение. Поглед, Дума - Обяснение. Сърце, Ръце -  Отношение! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Yoann Boyer *Книгата можете да я откриете в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки  тук

С чувство на изкуство

Светът има нужда от изкуство, онова с красивото чувство - като река без бент да се лее или като птица в небе да се рее! Да топли човешките сърца, да вдъхва и по мъничко мечта. Да разпалва надеждата голяма и всеки да върви по двама. А светът лош и суров, може би ще стане по-готов, за малко повече човещина и огромна доза добрина! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Rakicevic Nenad *Книгата можете да поръчате  тук

Ухаеш на море и любов...

     Измежду няколкото изпити чаши вино и дузината разговори по между ни навън вече беше навлязъл и хладният морски бриз. От време на време потрепервах и Андрей ме поглеждаше.      – Студено ли ти е? – попита ме той.      – Как разбра? – отвърнах с въпрос.      – Предположих отново – каза с усмивка.      – Шестото чувство? – попитах иронично. – Не! – размахах показалеца си в отрицание. – Този път искам доводи! – продължих.      – Добре, ще ти кажа теорията, до която достигнах – отговори и той иронично. – Слушам с най-голям интерес! – отвърнах.      – Просто е. Топлият въздух се изкачва нагоре, студеният остава долу, а ти си мъничка…      За миг замлъкнах, а след това казах нахакано, като се учудих на собствените си думи:      – Ами стопли ме тогава!      Андрей се придърпа към мен и ме прегърна.      – Така добре ли е? – по...

Той

Той изпълва сърцето ми с изкуство, вдъхновено от изящното му чувство - от душата му чиста и красива, и понякога като дете игрива! Въздейства ми без думи и без песен, но винаги знае начина лесен. Защото, в себе си, има магия една и тя нарича се - обич към Луна! Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате с подарък "Книжно предизвикателство" от  тук

Сърцето

Немирно сърцето ми тупти, дали от кафето или от момчето, развълнувано крещи. Блъска, лудува неуморно, има нещо вътре – безспорно! Дали това не е любовта, или пък сбъдната мечта? За въпроса ми, кого да попитам - не зная,  но сякаш чувствам се като във рая! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате  тук

Хвърковатото събрание

Стоя в мрак и тъмнина, взирайки се в далечната планина. Пред очите ми минават птици, устремени към медните, дълги жици. Навярно събрание се готви там, от гарвани и врани знам - да обсъждат нещо важно имат те: че веднъж видели едно дете, да стои само́ в мрак и тъмнина, взирайки се, там в далечната планина. Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Brett Sayles *Ако желаете да си закупите книгата, можете да я поръчате  тук