Още отеква гласът му в съзнанието ми...

Още отеква гласът му в съзнанието ми и по-специално как ме наричаше – "Мише"... Всъщност, като се замисля, повечето ми близки ме наричат така. Била съм се родила прекалено мъничка (не че сега нещо се е променило, но това е друга тема 🙂) и съм приличала на мишле. "Пръстетата ти бяха като кибритени клечици", казваше ми той и се усмихваше по най-благия начин. Бях единствената му внучка, и то кръстена на него. Представете си колко специално място съм заела в сърцето му от мига, в който ме е взел на ръце...

Мога откровено да кажа, че той беше човекът, с когото прекарвах най-много време в детството си. Помагаше ми в училище и всъщност на него дължа голяма част от изградения си характер и самодисциплината, която притежавам днес.

Помня как писахме едно стихче заедно. Бях на около 7-8 години по онова време и вероятно това са били първите тихи стъпки към това, което съм сега. Доскоро даже се сещахме за тази наша творба и се смеехме. Беше си нашата лична гордост, макар и изгубена в някоя стара, овехтяла тетрадка.

Днес отново стоя в къщата в родния си град, 40 дни след като го загубих, и ровя из старите спомени, сещайки се и проливайки по някоя натежала сълза... Даже току-що се натъкнах на една чанта, пълна с мои играчки от детството ми, която го бях помолила да ми донесе от село няколко дни преди да почине. Всичко вътре си стои така, както го е събрал. Сърце не ми дава дори да я отворя, та това е последното нещо, което имам от него...

Само ако знаех тогава...

Винаги съм го обичала страшно много и както аз на него, така и той на мен ми беше голяма слабост. Много се разбирахме и много ми "угаждаше", както казваха всички. Правеше и невъзможното за мен от сърце и душа. Честно казано, не знам дали все още съществуват такива дядовци – да са толкова всеотдайни към внуците си...

В съзнанието ми отеква и последната ни среща, от рождения ми ден преди няколко месеца. Бях решила да го празнувам за първа година от много време насам. Събрах най-близките си и излязохме на вечеря. Помня как избрах да седна до него, като че ли съм усещала, че това ще е последната ни вечер заедно. Всъщност това беше и възможно най-големият подарък, който можех да получа...

Друг момент, заседнал в ума ми от същата тази нощ, е как по време на вечерята се пресягах и си крадях най-нахално по нещо от чинията му (запазена моя марка). Съпругът ми си беше поръчал същото, каквото и той, но от дядовата чинийка беше някак по-сладко..., а той все повтаряше "Хапвай, деди, хапвай!" отново с благата си загрижена усмивка.

По-късно се разделихме пред ресторанта, който по ирония на съдбата беше с името "Deja vu". Прегърнах го и му казах "Ще се видим, дедко, за Великден пак ще си дойдем."

На следващата сутрин ми се обадиха, че е получил инсулт...

Така и не се видяхме повече...

– Мирела Темелкова

Коментари

Свобода = Любов

Не подрязвай крилата мои и остави ме да летя безгрижно! Не отваряй раните си свои, и да съберем сърцата ближно! Без ревностните ни отрови да възродим надежда скрита. Без страх, лъжи или окови да скрепим една любов разбита! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Julian Hochgesang *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Нали? А дали?

Ще спре да вали! Нали? А дали? Питам и не отговаряш ти. Ще дойде светлина! Слънцето ще ни избави от тъмнина! Нали? А дали? Ще покорим ли нашите мечти? Ще се срещнем за миг дори! Нали? А дали? Или отново ще останем сами? Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Urban Vintage *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Малкото момиче

Аз съм малкото момиче с големите амбиции, което ти така обичаш. С мечтите в сърцето и мислите за морето, вперило поглед в небето. С книгите в ръка и начумерена уста, носейки чупливата коса. С искрата в очите и понякога сълзите, поглеждайки към звездите. С голямата любов и характера суров, пишейки този надслов. Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Avi Richards *Книгата можете да я откриете, до края на август на промоционална цена, в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки тук

Прочетете още

Ти си цяла вселена

Малко по-късно вече се бяхме прибрали в къщата. От нощната лампа се прокрадваше приглушена жълтеникава светлина. Андрей ме гледаше и изучаваше всеки сантиметър от тялото ми. В миг се усмихна и каза: – Знаеш ли, Мила, ти си цяла вселена. – Защо? – попитах. – Имаш толкова много бенки по себе си, а те приличат на звезди – отвърна. – Аз никога не съм ги харесвала, Андрей. Мисля, че ако ги нямаше, щях да бъда по-привлекателна – казах срамежливо. – За мен са нещо много специално. Бих целунал всяка една поотделно и за всяка една от тях бих си намислил желание, отново асоциирайки ги със звездите. – А коя е любимата ти? – продължих. – Тази на дясната ти буза, която заема ролята на луната в твоя малък космос – посочи я той, след което я целуна. – Разкажи ми още – промълвих. – Имаш си и слънце, чиито лъчи се прокрадват...

Прочетете още

Три думи

Аз, Ти - Увлечение. Път, Море - Приключение. Плаж, Любов - Уединение. Поглед, Дума - Обяснение. Сърце, Ръце - Отношение! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Yoann Boyer *Книгата можете да я откриете в лимитираната лятна кутия "Шепа думи - Там, където необятната вселена пак е морето..." Линк към сайта за поръчки тук

Прочетете още

С чувство на изкуство

Светът има нужда от изкуство, онова с красивото чувство - като река без бент да се лее или като птица в небе да се рее! Да топли човешките сърца, да вдъхва и по мъничко мечта. Да разпалва надеждата голяма и всеки да върви по двама. А светът лош и суров, може би ще стане по-готов, за малко повече човещина и огромна доза добрина! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Rakicevic Nenad *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Ухаеш на море и любов...

Измежду няколкото изпити чаши вино и дузината разговори по между ни навън вече беше навлязъл и хладният морски бриз. От време на време потрепервах и Андрей ме поглеждаше. – Студено ли ти е? – попита ме той. – Как разбра? – отвърнах с въпрос. – Предположих отново – каза с усмивка. – Шестото чувство? – попитах иронично. – Не! – размахах показалеца си в отрицание. – Този път искам доводи! – продължих. – Добре, ще ти кажа теорията, до която достигнах – отговори и той иронично. – Слушам с най-голям интерес! – отвърнах. – Просто е. Топлият въздух се изкачва нагоре, студеният остава долу, а ти си мъничка… За миг замлъкнах, а след това казах нахакано, като се учудих на собствените си думи: – Ами стопли ме тогава! Андрей се придърпа към мен и ме прегърна. – Така добре ли е? – по...

Прочетете още

Той

Той изпълва сърцето ми с изкуство, вдъхновено от изящното му чувство - от душата му чиста и красива, и понякога като дете игрива! Въздейства ми без думи и без песен, но винаги знае начина лесен. Защото, в себе си, има магия една и тя нарича се - обич към Луна! Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате с подарък "Книжно предизвикателство" от тук

Прочетете още

Сърцето

Немирно сърцето ми тупти, дали от кафето или от момчето, развълнувано крещи. Блъска, лудува неуморно, има нещо вътре – безспорно! Дали това не е любовта, или пък сбъдната мечта? За въпроса ми, кого да попитам - не зная, но сякаш чувствам се като във рая! Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова *Книгата можете да поръчате тук

Прочетете още

Хвърковатото събрание

Стоя в мрак и тъмнина, взирайки се в далечната планина. Пред очите ми минават птици, устремени към медните, дълги жици. Навярно събрание се готви там, от гарвани и врани знам - да обсъждат нещо важно имат те: че веднъж видели едно дете, да стои само́ в мрак и тъмнина, взирайки се, там в далечната планина. Из "Шепа думи"* Автор: Мирела Темелкова Снимка: Brett Sayles *Ако желаете да си закупите книгата, можете да я поръчате тук

Прочетете още

Шепа думи

Търсене в този блог