Шепа думи

Може би е крайно време да се представя. Аз съм Мирела Темелкова, автор на стихосбирката „Шепа думи”, както и собственик на едноименното издателство. Обикновено не съм от хората, които обичат да говорят за себе си в прав текст. По-скоро се изразявам и описвам личността си, заедно с чувствата и емоциите вътре в мен, по малко по-различен начин - чрез поезия. Но тъй като много от вас не ме познават лично, реших, че е редно да се представя така. Тук няма да говоря, както повечето автори на книги, какво съм завършила, колко престижни награди имам, също така спечелени конкурси по литература и т.н., а ще разкажа накратко как започна приключението, за мен, наречено „Шепа думи”... Писането и книгите винаги са били част от живота ми, макар и да не съм го осъзнавала. Първият ми допир е бил на прощъпулника ми. Хванала съм книга, разбира се, какво друго? Следващият по-осъзнат момент, който вече помня, е когато бях седемгодишна и си пожелах за Коледа дневник. Тогава бях първи клас и все още не бяхме ...

Бяла приказка е навън, щом отворих очи от сън! И видях снежинка малка, да стои на прозореца жалка. Без приятел, без другар, носеща ми чуден дар. Поканих я да влезе у дома, да я стопля и да не бъде сама. А тя започна да се топи и да ме гледа със жални очи, че носила ми нещичко едно - приятелското си сърце добро! Разплаках се за приятелчето ми малко и стореното от мен - тъй жалко! Аз исках да му помогна сега и да не бъде само във снега. Но били сме от светове различни и времена разни климатични. Добротата ни събрала - неоспоримо, а приятелството ни било неосъществимо! Из "Шепа думи" * /С душа на дете/ Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Jill Wellington *Ако желаете да си закупите книгата, с намаление до края на месец ноември, може да я поръчате  тук

И двете се сблъскахме с най-големите си страхове. Нейният най-голям беше да си отиде от рак, а  моят - дя я изгубя, без значение как... Животът  ѝ догаряше като последната искра на запалено огънче. Гледах изморения ѝ  поглед и безсилното отслабнало тяло. Отиваше си, а аз не исках да го повярвам. Отричах го пред себе си, пред нея, пред всички, въпреки че виждах страха в очите й. Тя знаеше какво следва, но не искаше да го показва, не искаше също и да ме тревожи. Помня, че някога ми казваше: "Не ме обичай толкова много, защото ако се случи нещо с мен ще тъгуваш силно", а аз просто ѝ  отвръщах: "Не говори глупости". Оказа се права и този път. Винаги е била права, дори когато е била грешна ,  в очите на другите, дълбоко в сърцето си съм знаела, че не е така, макар и понякога да не съм ѝ  го казвала. Сега съжалявам. Иска ми се да ми прости за всичко, с което някога съм я наранила, защото знам, че е имало и такива моменти.  И двете бяхме като два остри камъка...

Сърцето ми е в книгите, знай! А ти пак се опитваш да го откраднеш май. Да го спечелиш няма да е лесно, а с измама няма да е честно. Да си умен е ключът към него и да забравиш за своето его. Да си добър, мил и учтив, и по малко, може би, свенлив. Но дали готов си, за предизвикателството голямо или отново да се върна към книгите само? Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Ylanite Koppens *Ако желаете да си закупите книгата, може да я поръчате от  тук

Най-голямото щастие на света е родителите ти да са здрави! Да виждаш усмивката им на лице и щастието в тяхното сърце. Да държиш топли две ръце и да се чувстваш, като мъничко дете. Да погледнеш в две любящи очи и в душата ти да спре да горчи. Няма нищо по-ценно от това, мама и тате да са у дома! Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова *Ако желаете да си закупите книгата, може да я поръчате от  тук

Погледнах към Луната и сбъднах си мечтата - да я видя цяла преди зората! Качих се на планината и съзрях пещерата, осъзнах, че съм сред красотата. Пристъпих във гората и срещнах си съдбата, усмихна ми се, дълбоко във душата. Крачих сред тревата и стигнах до цветята, помирисах им от аромата. Докоснах се до реката и усетих водата, обля ме живот и светлината. Надзърнах до звездата и видях Луната, и отново,  сбъднах си мечтата! Из "Шепа думи" Автор: Мирела Темелкова Снимка:  David Besh *Ако желаете да си закупите книгата, може да я поръчате  тук

Понякога имам нужда да поплача, понякога имам нужда да тъжа, понякога, дори и по гръб да се влача, винаги аз теб ще те държа! Дори и на ръба на скала да стоя, дори и на мост във реката, звездите, в небето, пак ще броя и ще се оглеждам във водата! Дори и зли езици да стигнат до мен, напред ще вървя през плета, дори и да ме искат във техен плен,  знай, че не ще се откажа от света! Автор: Мирела Темелкова Из "Шепа думи" Снимка:  thatsphotography

Улавям се да говоря с теб наум и щом затворя очи, усещам твоя парфюм. В съня си виждам те във силует, a реалността мъглива е все напред. Самота, празнина - изливат се пред мен и най-мрачно е във слънчев ден! Навред ще тържествува вечна тъмнина,  щом ти потъна в най-черна тишина. Автор: Мирела Темелкова Снимка: Pixabay

Веднъж си обещахме пред света, да погледнем в море от красота. Да се обичаме все така небрежно, да си говорим и по малко нежно. Да се гледаме влюбено в очите, да четем си и във тях мечтите. Да не спира силата на любовта, дори това да граничи с лудостта. Да вплетем големите си две ръце, да изваем и мъничкото ни сърце, с чиста, топла и красива душа и в погледа му да грее звезда. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Ihsan Adityawarman

Стоя на терасата в този прекрасен слънчев, но леко ветровит ден и попадам на мислите си, онези мисли за живота, любовта, мечтите, щастието и всичко останало, което ни заобикаля. Поглеждам към отсрещния блок и виждам една баба да полива цветята си, едни и същи цветя всяка година. Пролетта ги изкарва на терасата, а есента ги прибира в дома си на топло - този еднообразен въртящ се кръг, неспиращ кръг! Премествам се на долния етаж - младата съседка, която всеки ден си чисти терасата, по няколко пъти дори, а тя една тъжна и намръщена ми хвърля погледи, сякаш иска да ми каже нещо, но не го прави. Потиснат монотонен живот... На последния етаж пък почти винаги е празно, навярно хората живеят на друго място и идват, от време на време, само по празници. На едни и същи празници. Прехвърлям погледа си на улицата, където виждам друга баба да разхожда кучето си, всеки ден по два пъти, по едно и също време. Изморена грохнала баба с малко възрастно кученце вървят един до друг в синхрон, сяк...

/В памет на баба/ Бабо, някога подарих ти детелинка за късмет. Днес, ти завеща ми я за моят успех. Намерих я закътана в чантичката ти овехтяла и спомних си за теб и за душата ти бяла! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Bru-nO

Тя е малка и само две стаи. Да, за квартирата говоря! Чувството е да си като в „Дядовата ръкавичка”, само че не с хора, а с вещи. Такива, които просто не знаеш къде да ги оставиш, нямат си място, и ги трупаш едно върху друго, а не можеш да ги изхвърлиш, защото са нужни. И така цели десет години. Всичко започна през далечната 2011 г., когато бях дете на деветнадесет години, потънало в мечтите си, непознавайки житейските болки и проблеми, онова безгрижно дете с „розови” очила. С Александър бяхме още гаджета, тъкмо завършили училище, и обмисляхме да се преместим в друг град   и да станем студенти. Аз лично нямах идея какво исках да уча, знаех само, че мечтата ми беше да се отделя от родителите си и да стана по-самостоятелна, да заживея с гаджето си, като „големите” хора. Кандидатствах, приеха ме да уча, него също и мечтата започна да се осъществява. И така стигнахме до намирането на тази квартира. След това преминахме през фазата с преместването, разделянето със старите приятели, нами...

Той играе роля, като на сцена от театър, и по своя воля я изпълнява като вятър. Идва незабележимо на трибуната голяма, но остава незабравимо в чувствената гама. След шоуто му цветно, ме изправя на крака, а той покланя се кокетно и размахва радостно ръка. Със усмивката лукава, вперил поглед в мен, а в очите ми жарава и цялата във негов плен. Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Rob Laughter

Преди няколко дни изпратих година, която ме дари с болка. Година, в която за първи път през живота си, усетих истинската сила на самотата. Година, която ми даде, но повече ми и взе. Година, която промени целия ми вътрешен свят и нагласата за заобикалящия го външен. Годината с най-много надежди, сълзи и загуби. Година, която ме научи да ценя всеки миг, всеки човек, всяко действие и постъпка. Всяка помощ, подадена ръка и мисъл. Година, която ме свърза с близки хора, дори и в недостатъчно добри обстоятелства. Година, в която си обещах много и изпълних много. Годината, в която положих основите на себе си! Автор: Мирела Темелкова Снимка:  Markus Winkler